Световноизвестни врати

Интересни истории са разказвани за вратите. Те са били, както легендарни, така и исторически обосновани. Факт е, че хората през изминалите години са ги определяли и приемали по-скоро символично. Смята ли са ги за място на преклонение, изграждали са ги в чест на обединение и победа, а и са ги приемали за преход към вечността.

Портата на замъка Корал

замъка Корал

Латвийският имигрант Едуард Ледсалин е този, който построява замъка Корал. Неговото местоположение се намира в САЩ, Флорида, град Лежър Сити. Причината за построяването му е била свързана с любовни терзания на Едуард, повод, за които била 16 годишната му годеница. След раздялата си с нея, той решава да се изолира в имота си и построява този странен замък. Може би, е имал помощници, защото с неговия нисък ръст, едва ли би се справил сам да пренесе мащабния къс от корали.

Вратата има своите скрити тайни. Тя е ширина и 0,53 м. дебелина. Не само, че е интересно как точно са придвижили корала до новото му местоположение, но и как са проектирали отварянето на тежащата 8 тонна врата, защото тя се задвижвала съвсем лесно, чрез побутване. Тази тайна остава забулена в мистерия дълги години, докато не се е наложила нейната поправка. Установили са, че този прекрасен баланс е постигнат, благодарение на лагер и метална ос, която преминава през средната част на блока от корал.

Вратата е върната на място след подновяване на механизма на 23 юли 1986 г. През 2005 отново се наложил ремонт, но вратата се отваря със същата лекота както и в деня, когато е конструирана.

Вратата на хотел Палмър Хаус

Палмър Хаус

Оригиналният хотел Палмърс е открит на 26 септември 1871 г. и е бил сватбен подарък за съпругата на Потър Палмър. 13 дни по-късно обаче сградата изгаря в огромен пожар в Чикаго. След него се строи нова сграда на хотела, който и до днес се счита за един от любимите хотели в света. През 1920 г. в центъра на Чикаго е можело да се построи и по-голяма сграда, така че Палмърс Хаус се сдобива с нови 25 етажа. През зимата на 1945 г. Конрад Хилтън закупува хотела и той става известен и до днес като The Palmer House Hilton.

Когато влезете в сградата на улица „Монро” ще преминете през две големи бронзови врати с пауни на тях. Те са проектирани от Луис Комфорт Тифани и са част от хотела още от 1873 г. Първоначално са украсявали витрината на един от най-старите бижутерийни магазини в Чикаго, C.D. Peacock.  Вратите с пауните стават една от емблематичните забележителности на Чикаго, след преместването им в Palmer House, където повече хора да могат да се любуват на изящната изработка.

Портата на Ищар

Порта Вавилон

Поръчана от крал Навуходоносор II през 575 г. пр. Хр. и е осмата порта към централната част на град Вавилон. Тя е посветена на Ищар, богинята на плодородието, любовта, войната и секса. Портата е смятана за едно от първоначалните чудеса на света, но е заменена от фара на Александрия.

Портата е тъмносиня, с кедров покрив и рамка. На вратата е изображение на драконът Бог Мардук. Около него са разположени златни лъвове и бикове.

През 20-ти век портата е реконструирана с оригиналните си тухли и понастоящем се съхранява в музея “Пергамон” в Берлин. Оригиналните тухли са открити при разкопки между 1902 и 1914 г.

Бранденбургската врата

Бранденбургската врата

Бранденбургската врата или известна като порта е проектирана през 1789-1791 г. от Карл Ланганс в класически стил. Като първообраз е ползван пропилеят на атинския Акропол. Тя е единствената оцеляла от градските порти на Берлин. Наричат я още Портата на света.

Фасадата е дело на Йохан Шадов и изобразява високата 6-метра квадрига, с поставена на нея корона, триумфално изобразяваща римската богиня на победата Виктория.  Когато Наполеон побеждава Прусия, в негова чест, триумфалната корона е пренесена в Париж, но след  загубата на битката при Ватерло, тя е върната в Берлин и се сдобива с железен кръст под римския орел.

През 1961 г. проходът, от изток на запад през вратата, е преграден със стена, която повечето помним като Берлинската. На 9 Ноември 1989 г., тя е съборена от народа. Тя, която символизираше желязната завеса е съборена точно 200 години, след появяването на Бранденбургската врата.