Стандартите на интериорните врати в българското строителство

Поява на жилищните кооперации или блокове в България

В България през годините на Комунизма, в последствие Социализма се забелязва една вътрешна миграция от селата към големите градове и то в частност столицата – София. Поради тази трудова миграция и урбанизацията, градът започва да се пренасища с хора и започват проблеми от гледна точка на капацитета на града.

Започват масово да се строят жилищни комплекси или жилищни кооперации, които да спестят място, като премахват къщите на 2 или максимум 3 етажа, заменяйки ги с по-малки по площ жилищни кутийки изградени по образец на масовото производство. Обикновено тези жилищни кооперации се строят с идеята да са отделни организми, които са подходящи за работниците в предприятия, застроявайки се към покрайнините на града. Така пестейки място при строеж нагоре, а не на широчина, тези жилищни кооперации обикновено следват стандарти, утвърдени в България от ИТИС, като през годините, тъй като се водят експериментални, тези стандарти се менят.

Има ли изобщо стандарт на интериорните врати при нас и какъв е той?

Стандартите в Българското строителство могат да се сведат до 3 основни типа:

  • Панелка/ Панелно жилище;
  •  Тухла/ Тухлено;
  • ЕПК или Едноплощен кофраж, изграден от монолитен стоманобетон.

Спрямо този тип можем и да разделим и стандартните отвори за интериорните врати.

Като параметри и изпълнение безспорно тухленото жилище е най-доброто, може би понеже е строено и по-късно като период. При тухленото жилище, отворите за интериорни врати са по-прави и при тях денивелация почти няма. Зидът е около 15-18 см., като отвори на помещения повечето са 80 см, изключение правят сервизните помещения, повечето заложени около 67-70 см. При ЕПК жилищата, отворите на интериорните врати са обикновено към 90-95/6 см. Единствено разлика има в сервизните помещение, където се залагат отвори от максимум 72-73 см. При тези жилища зидът е по-голям, наподобяващ зид на къща от 17-20 см. Проблем при тях се оказват дървените каси, които са прилепени към бетона и демонтажът им понякога изисква къртене. При панелните жилища проблемът за отвора е най-голям.

Поради начина или тертипа на строеж при тях денивелацията е голяма, понеже имат ЛМК или Лята Метална Каса, а под повърхността има бетон. При този тип жилища отворите обикновено са криви, ниски и при някои случаи с оберлихт, като по този начин вратата стига до тавана. При тях зидът варира от периода на строеж, от 6-7 см. стигайки до 15/16. При тях демонтажът е много проблемен, изисква къртене и в някои случаи преправяне на отвора. Последните години на българския пазар се появи решение на проблема с трудния демонтаж на ЛМК, като се предложи обличане на тези каси с дървена, без да се стеснява много отворът.